„Каквото правиш, прави го добре
и мисли за бъдещето“
Д-р Петър Берон
Д-р Петър Берон е една от най-ярките личности на Българското възраждане — първият европеец в българската литература; първият български учен; автор на първия български учебник за модерно, светско образование; първият български енциклопедист.
На 21 март 2021 година се навършват 150 години от смъртта на този велик българин – просветител, учен, енциклопедист, педагог, философ, лекар и естественик. Петър Хаджиберович Берон е роден в Котел в семейството на заможен абаджия с будно народностно съзнание. Учи в родния си град – в българско и гръцко училище. Известно време чиракува, тъй като баща му е разорен по време на Руско-турската война (1806–1812) и с припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва в прочутото училище на гръцкия педагог К. Вардалах, наречено „Бейсдка академия”. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства. През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в Брашов, където става учител в семейството на Антон Иванов – заможен и просветен българин. Именно Иванов го насърчава към книжовна дейност и му помага, за да отпечата „Рибния буквар”, а по-късно го изпраща да следва в Германия.
Петър Берон най-напред се записва във Философския факултет в Хайделберг, но след година и половина се прехвърля в Медицинския факултет в Мюнхен. Там през 1931 година блестящо защитава докторска дисертация и по-късно се завръща в Румъния. Започва да работи като окръжен лекар в Крайова, работи до 1839 година, като междувременно организира и търговско дружество, което носи значителни печалби.
Финансово вече независим, д-р Петър Берон се отдава на научни занимания. Освен в Париж живее известно време в Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина – все във връзка с трудовете, които пише. Ученият е владеел 9 езика, а интересите му са насочени почти към всички клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20 големи научни труда, изгражда своя оригинална система за обяснение на света, изложена в най-голямото му съчинение, излязло в 8 тома под общото заглавие „Панепистемия“ (1861-1867). Философските си възгледи Берон представя в труда „Славянска философия”, отпечатан през 1855 година на немски език в Прага.
Особено големи грижи полага д-р Берон за развитие на просветата — изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя учители, преиздава 5 пъти „Рибния буквар” и го разпраща из страната. Завещава значителна част от голямото си състояние в полза на българските училища. Завещанието на д-р Петър Берон става причина за трагичната му смърт — удушен е в имението си край Крайова, където е пристигнал, за да урежда паричните си дела.
В историята на българската култура Берон влиза като създател на първия новобългарски учебник и като реформатор на българското образование. Неговият „Буквар с различни поучения” (1824), получил по изобразения на корицата делфин наименованието „Рибен буквар”, провъзгласява принципите на модерното педагогическо образование: светско образование, свързано с живота; обучение на говорим народен език; нови отношения между учител и ученик; девическо образование. Тези идеи са представени в увода на буквара, а изложението ги подкрепя. Всъщност това не е буквар в съвременния смисъл на думата, а е една малко енциклопедия, написана достъпно, ясно и прегледно. Езикът на „Рибния буквар” е източнобългарското наречие и така Берон поставя началото на новобългарския книжовен език. Букварът се състои от предисловие, осем раздела, обръщение към читателя и приложение от 12 рисунки на животни.
Освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-крупните родни меценати. Приживе той прави значителни дарения на българските училища. Многостранно надарена личност, рядък енциклопедичен ум, д-р Петър Берон свързва Българското възраждане с развитието на европейската научна мисъл.
Всички изследователи на делото на д-р Петър Берон са единодушни за приноса му към новобългарското образование: като реформатор на българското учебно дело, като реформатор на българския книжовен език и правопис; като благодетел и организатор на българските училища и като европейски учен.